Думата “злояд” в българския език означава гладен човек, който има възможност да се нахрани, но въпреки това не го прави, похапва незасищащо зло. По подобен начин “злодействие” е ситуацията, в която даден индивид може да осъществи пожелано от него действие, но не го извършва като по този начин причинява зло на самия себе си. В този текст ще изобразя това събитие.
Разбира се необходимо при всяко изобразяване е въвеждането на образ. Неговото име е господин Цубергрюлер. Той е швейцарец и това съвсем не е случайно, защото представителите на тази нация са известни със своята точна и непоколебима обществено-политическа далновидност.
Господин Цубергрюлер е колективен субект. Той е всички хора, доколкото са опознати от даден индивид чрез всички възможни комуникативни средства, вариращи от обикновения разговор до масовите медии. Неговият изказ се възпроизвежда във въображението на всеки човек, но само според уловената позиция относно даден въпрос на всички отделни хора, общества и организации.
Когато човек възнамерява да направи нещо или да завърши своята дейност в бъдеще, тогава се появява прецизния швейцарец, който чрез въображението на същия този човек генерира и сглобява бъдещата, задължително неприятна ситуация. Той дори има воля (твърдо и неотстъпчиво винаги е против всяко действие) и съзнание (в смисъл на разумна рефлексия – отразява сумарното, колективно мнение на група хора по даден въпрос).
Но защо господин Цубергрюлер е винаги против?
Отговорът на този въпрос представлява разкриване на механизма на активността. Когато човек желае да направи нещо, той мисли и чувства, че това ще бъде добре за него. Но, ако тези около него не са доволни от направеното, те ще заставят и действащия да бъде недоволен и нещастен.
Всъщност, винаги има такива хора. Например, ако бай Ичо реши да сади лук, господин Цубергрюлер ще го убеди, че независимо от това дали ще порасне лук или не, жена му ще го упрекне, че не се е сетил да насади рози, съседът ще му каже, че е насадил скапан сорт, Милчо търговеца ще го попита как ще му върне дължимите пари, след като е насадил тая глупост вместо марихуана, мак и опиум, президентът ще държи реч по телевизията на тема: “Морковът нашият национален зеленчук – смърт за държавните изменници, садящи лук.” и накрая мадоната на най-сериозната феминистична организация, Франческа Бонфацио, със сладко писклив глас ще дозакопае бедния бай Ичо с обвинението, че който сади лук целенасочено нанася зловонна обида на нежния пол.
Естествено, никой от тези хора няма да каже нещо подобно, но всички те ще бъдат недоволни и ще накарат и бедния бай Ичо да скърби. Господин Цубергрюлер се противопоставя на саденето на лук от бай Ичо и нещастието, което ще го сполети с изключителен професионализъм.
Следователно, ние хората имаме нужда от него. Той е позитивен герой. Не! Той е враг на хората. На него винаги му липсва нещо.
Господин Цубергрюлер няма тяло, защото е колективен субект и притежава общосъставно тяло, идея за тяло. Поради това сексът е трудно възприемаем от него. Поради липсата на собствено тяло, за което да се грижи и което да му оказва натиск, този господин налага неадекватни общи норми върху нас.
Например, ако аз се чувствам сексуално привлечен от някое грозновато и не много добре облечено момиче, което започна да приближавам, то моментално ще се превърне в основа на речта на господин Цубергрюлер. Той ще ме вразуми като нарисува учудените ми приятели, отвратените от мен красавици и изненаданите квартални баби.
Ако швейцарецът се отъждестви само с един от всички тези хора, никога няма да ме спре, но той представлява всички взети заедно и има наистина смазващо безтелесно въздействие. Има власт.
Така, когато мъж и жена флиртуват, те имат задръжки, швейцарецът им пречи. Цубергрюлер взима всички техни характеристики освен тези, които не може (той е сума от техните съзнания, но не може да е сбор от техните тела) и ги ограничава с това, което няма.
Но, как е възможна любовта тогава? За щастие, освен тяло на Цубергрюлер му липсва и още нещо. Това е уникалността на всеки един пълен субект. Той има всичко, което е общо за хората, но няма уникалните черти на всеки човек.
За това се получава борба. Без съпротива и понякога възможна победа, любовта, творчеството и откритията биха били невъзможни.
Етически не може да се каже дали господин Цубергрюлер е добър или лош, защото понякога действията на преодолелите го хора са пагубни за тях или за техните близки, но онтологически, самовъзпроизводството, самосъздаването на хората като субекти, е невъзможно без техните уникални действия. Прогресът би бил замъглен и ограничен, невъзможен.
