# 1
Идеал
Карам си Мерцедеса и се чудя, що си карам Мерцедеса. Навсякъде е едно и също, защото хората много бързо се придвижват. И в гората всичко е умрело.
А може да бъде коренно различно, ако се замислим какъв е нашия нов, национален, български, идеал. Каква идея би ни събрала отново под знамената, има ли нещо което ни свързва?
Аз мисля, че ни свързва любовта към българската земя и нейната природа, към зелените гори, дивите плажове, стадата по баирите и хубавата храна. Това е, нали?
Прадедите ни са се борили за Освобождение и Обединение, а сега, ние трябва да се стремим към красивото заключение на техните усилия - слънчева и спокойна, красива страна, известна в цял свят с природосъобразния си живот, националните си продукти, стратегията и драконовите мерки за запазване на това прескъпо наследство.
Не виждам защо не затворим границите си за всякакви боклуци, произведени от модерната хранителна индустрия и твърде опасни за здравето на всички.
Не разбирам защо не се ограничи вносът на автомобили и движението им в градовете. Все пак, по-добре би било пред нас да подтичват деца и еленчета, не катаджии и изнервени шофьори.
Освежаване на планинските пътеки и хижи, залесяване, развъждане на повече домашни и диви животни ...
Всичко това звучи много лесно, но не се получава, защото без стратегия държавата ни бива разкъсвана от всички страни. От запад ни напада забулен финансов звяр, който иска да продава безкрайното си производство на автомобили, пластмасови играчки и всякакви други глупости. От север и изток се появяват петролни богаташи, които изкупуват нашата земя и плодовете й за жълти стотинки; имат си слуги за тази работа.
Струва ми се, че картинката, която си представям, е най-близка до някакъв възможен национален идеал. Ще бъдем богати еколози, известни в цял свят. И всички ще идват в България, за да се научат как се опазва света.
Сега, ако някой представи друга идея, която според него
обединява всички българи, или просто преобрази тази зелена концепция, това ще
бъде началото на модерната политика в България.
Социален живот
Улиците са празни в петък вечерта. Не мога да срещна никой в моя град. Иска ми се всички да излязат навън към девет усмихнати и с хубави дрехи, но не става, няма къде. Не виждам и място за елегантни рокли и папийонки, ама че столица!
Сигурно всички се уговарят прецизно в Интернет и не се моткат по улиците. И си говорят през телефоните. Ето един класически махленски разговор, посветен на продавача на книги в кварталната градинка:
1. Анонимен каза...
Този да вземе да се къпе поне един път в месеца, че мирише.
2. Анонимен каза...
1-ви, дори и да го има, този проблем се оправя, както ти си казал - с къпане. Лошото е, че такива като теб дето миришат душевно, няма какво да ги оправи ...
3. Анонимен каза...
Нищо невярно не е казал 1-ви, че да се засягате и да го упреквате. Некъпането не е признак на интелектуалщина и господинът в градинката определено има нужда от повишаване на личната си хигиена. Същото се отнася и за други така наречени особняци, а всъщност клошари, които ги мързи да работят и висят по обществените сгради до парното, като създават една задушевна атмосфера.
4. Анонимен каза...
От №1.
Втори, твърдението, че господинът от градинката има нужда от повишаване на личната си хигиена е проверимо. Просто застани до него и ще разбереш какво имам предвид. Не приемам квалификацията ти, че аз мириша душевно и оправяне няма, защото съм си позволил да изкажа мнението си за човека от снимката и по-точно за състоянието на хигиената му. Майната ти втори! Ако това не ти харесва, си е твой проблем. Колко си подла душица личи от написаното, но не те съдя, такъв си си и такъв ще си останеш -малка миризлива подла душица.
5. Анонимен каза...
Аз нямам нищо против човека, но не разбирам жената, която може да си легне с него, че и дете да му роди ... Понеже съм жена, та ... от женска гледна точка ...
6. Анонимен каза...
И добра и лоша дума пари не струва. Ние избираме какво да кажем.
7. Анонимен каза...
1-ви е агресивен, защото скоро не е ял от любимите си понички със смегма, не му се сърдете :)
8. Анонимен каза...
7-ма ти си нагледен пример за душевна воня!
9. Анонимен каза...
8-ми, дерзай бе гастроном!
10. Анонимен каза...
до 5: То и с теб се чудя кой би легнал, като гледам какво животно си!
11. Анонимен каза...
Я, имаме си тролче ясновидка! По написаното вижда като на снимка, че №5 била животно! Да не би тролчето да е откачалката, която роди от миришещия господин? Лика прилика, тя откачалка, той смърдящ! Язък за дечицата!
12. reni каза...
От 1 до 11 всичките сте побъркани!
Мисля, че този разговор трябва да бъде проведен на живо във въпросната квартална градинка. Без анонимни участници и коварни обиди. Темата е ясна: има ли интелектуални качества търговецът на книги от градинката или просто си мирише? А не може ли да не мирише, независимо от наличието или липсата на умствени способности? После малко клюки и това е.
Ще бъде забавна среща и няма да има побъркани. После ще се заговори за нови пейки в паркчето, за операта ... И така от този свеж разговор всички ще се озоват в един приятен топъл антракт сред мраморните колони, с красиви рокли и панталони.
# 3
Образование
Никога не съм разбирал, защо всички седим на тези чинове и се чудим какво да правим в училище. Защо истинският живот се появява само в междучасията и на двора след часовете? Нима не е пределно ясно, че само писането и смятането се извършват на маса, а останалите дейности си имат специфични инструменти и пространства? И не е ли необходимо всеки ученик да бъде разбран и приет като индивид, като личност със собствен характер и интереси? Точно както това се случва в извънучебно време.
Как е възможно един учител да осъществи така трудния процес на изучаване, без да познава по-добре учениците си? А не звучи ли малко странно да погледнем целия свят само през призмата на географията или биологията? И без практика ще запомним ли нещо от тези науки?
Тези въпроси са по-скоро реторични, ясно е, че нещо трябва да се промени. Има и жив пример - финландската образователна система. Там всички деца отиват на училище с удоволствие, за да бъдат подкрепени от учителите и останалите ученици в това, което обичат да правят. Учителите просто помагат на учениците да се осъществят и съвсем прагматично водят усъвършенстването на своите повереници. Разказват им за света и им предоставят избор и път. Подпомагат организацията им на взаимодействие.
Ако някой е добър в изобразителното изкуство, може би няма да е лошо да познава и фотографията, механиката на фотоапарата и осветителните тела, на стативите и обективите, на филтрите и проявяването на лента. Ами принципите на дифузията, химията на боите, сковаването на рамки и платна, анатомията и формите на човешкото тяло? Ами историята на изкуствата, различните култури и битките между тях? Та това дете има нужда от огромна подкрепа, не само от учителите, ами и от останалите ученици, които сигурно разбират много от нещо друго, съвсем близко до тези непонятни за художника знания.
Същата ситуация може да се види и в развитието на един бъдещ инженер или пистел, математик или доктор. Всички трябва да знаят по-малко от всичко и да могат да учат и работят заедно. Необходимо е демократично изготвяне на програма със задължителното участие на учениците и координация на произлизащите от нея действия.
Децата не бива да бъдат подценявани с фразата: "Това се учи в университета". Нищо подобно, там се задълбочават вече формираните познания и способности, младият професионалист получава достъп до истинска работна среда ... Проумяването на света започва в училище и трябва да бъде подкрепено от рационални и лесни за разбиране обяснения с практика, картинки, филми и вечеринки. Какво би попречило на децата от VII Б клас да сковат едно лятно кино?
Разбира се, има умения и събития от историята, които задължително трябва да бъдат опознати. Математика и Български език се изучават на чин. Обаче историята на Втората световна война не може да се разбере много добре в класната стая. За нея е необходим интердисциплинарен подход с включени знания от сферата на историята, географията, културологията, биологията, химията и много други науки. Трябва да се посетят музеи, да се разгледа някое бойно поле. И само в рамките на този образователен проект децата ще се опознаят много по-добре и работата ще потръгне.
Аа, и не на последно място - първият час да започва към девет, никакви домашни, тестове и други насилнически дейности. Защо да мъчим децата си? Много лесно ще се рабере кой какво е научил по време на спортните състезания, докато четем училищния вестник, когато децата от IX A клас ни оправят Интернета в офиса или пък по време на проучването на градския транспорт в града.
