сряда, 27 март 2019 г.

Разговор по телефона


Добре че се навих да тръгна към Сапарева баня по обяд – в басейните няма жив човек, само зелените хълмове, слънцето и аз. Останах до тъмно и хич не ми се тръгваше.

Дори и дългия забутан път към София не успя да ми развали настроението. Спрях да си купя боза в центъра на Клисура, продълговато село с една лампа и някакви съмнителни жители с галоши и вълнени чорапи, целите в прах и кал.

И тогава я видях на светлината от витрината на магазина – същата като Дългия, кълна се в Аристотел! Едно към едно!

Звъннах ли му по телефона? Да. Преди да се усетя.

- Ооо, какво става, Янис?
- А бе, Дълъг, ти спомняш ли си като тръгнахме да се спускаме към Сапарева баня от Пионерска и се загубихме?
- Е, ти луд ли си, едва не умряхме в тия снегове! Откъде се сети за това сега?
- Аз съм в Клисура.
- Стига бе!
- Да, пия боза на центъра.
- Жестоко!
- Ударих една Сапарева и се прибирам. Помниш ли бабката, която ни спаси?
- Как бих могъл да я забравя, само тя излезе след толкова викане? Сериозен човек беше. А и селото изглеждаше много красиво с натрупания сняг и блестящата в него луна.
- Ти къде спа, аз бях в кухнята?
- В стаята с печката.
- Случи ли се нещо?
- Какво?
- Кажи ми!
- Какво да ти кажа?
- Мисля, че имаш дъщеря тук, видях я пред магазина.
- Пфф, ти съвсем полудя!
- Говоря ти сериозно, много прилича на теб?

Замлъкна ли слушалката? Да. Макар и за миг.

- А е невъзможно да си направил нещо.
- Не е чак толкова невъзможно.
- Е с кой, с бабката ли?
- С внучката, тя дойде при мен.
- Каква внучка?
- Момичето, сутринта с киселото мляко.
- То не дойде ли от някъде другаде?
- Не, това си беше нейната къща, сигурно е ходила да вземе млякото отнякъде.
- И какво стана?
- Еми какво, говорихме си цяла нощ до печката в тъмната стая с оранжеви отблясъци и после …
- Знаех си, педерас такъв!
- В конкретния случай използваш малко неуместна обида, не мислиш ли?
- Ха ха, Дълъг, и сега какво?
- Тя колко е голяма?
- Как мислиш, това беше през две хиляди и първа?
- Леле!

Тишина.

- Янис, ще ти се обадя малко по-късно.

Звънна ли ми телефона? Да. Ще поседя малко тук.