вторник, 11 май 2010 г.

Фанта

     
Съществуват много абсолютни въпроси, пред които хората полагат кошмарни усилия. Страдание подобно на безсъние, принуждаващо всеки да обикаля стаята си в нощния мрак, завладян от хиляди демони, негови съюзници в борбата срещу мълчанието на собствения му разум. 
      
Но, за да живее, човек трябва и да спи. В сънищата тези въпроси изчезват, те не са въплатени в образността на необикновената история, която всеки преживява със затворени очи. Никой не сънува мисловно достигнати, абсолютни истини, подобни на абстрактни теории за любовта, доброто и съществуващото. Всеки рисува собствените си любовници и врагове в ужасни и грозни или в прекрасни и спокойни, а може би и в страстни ситуации. Едно лице се превръща в много други съобщаващи за най-интимна афектираност, за любов и страх, безкрайна фантазия, която ни кара да виждаме напълно сляти несъществуващи и съществуващи герои. 
    
Когато човек се събуди не трябва да се противопоставя на тази толкова свободно сътворена фантазия. Въпросът извън нея е заключен в един изчистен, съвсем математически свят, който е нечовешки и безкраен. Колко математически светове с различно време и пространство могат да бъдат измислени? 
     
От всяка житейска ситуация човек получава вдъхновение, независмо дали е била успешна; от нея започва мисловно проникване в света. Тя се превръща във факт на вдъхновено въображение, във фантазия, която извира от конкретния случай, съдържаща въпроси към живота, въплатени в скелета, изграждащи сюжета на историята, в която се намират и съответните отговори. 
     
Но, понякога хората фантазират за неосъществими неща без да отдават значение на въпроса: “Способен ли съм на това? “, те виждат себе си като свирепи, но благородни пирати, аморални рок звезди и велики откриватели – учени и космонавти. Тук трябва да разгранича фантазирането от мечтателността. Всяка мечта е избирателен синтез от множество различни фантазии, породени от много различни конкрeтни ситуации. Тя представлява кристализация, изчистен идеал отговор на въпроса: “Какви са моите желания въпреки всичко?”. Джон Ленън и неговият призив към всички хора, молбата към тях да си представят света без война, вечният мир илюстрира най-добрe мечтателността. Фантазията има за своя предпоставка конкрeтен случаи, в който човек манипулиран, залъган и измамен, принуден, подсъзнателно овладян или напълно осъзнаващ, всеобхващащ, или виждащ светлина, но и мрак, успешен, неуспешен, утвърждава себе си, действа и съществува, като след всеки един миг осмисля, задава въпроси към себе си и става герой на фантастичната история, благодарение на която е по-твърд индивид във всеки следващ миг. Фантазията е неразривно свързана с живота, конкретизирана мисъл с приказни герой. Мечтата е само приказка. Те заедно оформят света на хората.
       
Красивото не може да бъде изобразено абсолютно. Всички свещени образи на музи и русалки са създадени от творци без въображение и проницателност за хора, които също не притежават тези способности. Красивото е особената съдба на всеки индивид хваната и заключена в рамките на един кратък миг. Ситуация, в която всеки е себе си, звезда, която е излъчила и ще излъчва силна светлина. Така, критерият за правилно зададен въпрос, за истинско улавяне на действителността се превръща в естетически. Човек мисли правилно, ако в неговите фантазии и мечти се съдържат повече такива мигове, ако неговата светлина е красива история. На света има много такива хора, предаващи реалността красиво и точно, добри живописци. 
     
Мисленето е творческа дейност, постоянно преобразяване на света, режисиране на всички тези нови образи, излизащи от случайността. 
       
В социалният свят всички споделят, разговарят като изпълняват роли. Човек е себе си, има генерални желания и висши цели, и не е себе си, защото прецизно се променя залъгва себе си и другите, позира в даден момент, за да види правилната картина, точно съответстваща на неговия път, посока и цел.
     
Страхлив и смел, волнодумащ, размирен, решителен, покорчив и кисел или весел, лъчезарен и все пак един и същи човек. Земята е една фабрика за ангели - всички хора се променят, характерните им черти излизат от времето, те са различни във всеки един миг. Но все повече се превръщат във себе си, изграждат се. 
   
Фантазията служи на това охарактеризиране и е неотделима от “Аза”, непроменливо следваща една посока на развитие.