Ако някой ден, някой ви попита дали сте чували за великата държава наречена Скиландия, не му отговаряйте, че вече не карате ски, или че увеселителните паркове отдавна не са на мода, защото това е една световно неизвестна, приказна страна.
За съжаление, дори и хората посветили своя живот на географията знаят твърде малко за това населено място. Това нетипично за съвременната наука незнание е факт, защото света научава за Скиландия невероятно късно, чак през първата половина на двадесети век.
Три аспекта разделят точното описание на тази държава, което ще бъде включено в новите учебници по география и история. Те са: местоположение, население, културна и обществено–политическа действителност.
Скиландия е остров в Карибско море, обитаван от десет милиона скиландци, които от известно време живеят по невероятен начин. Чудната трансформация на тяхното всекидневие започва, когато и светът за първи път разбира, че те съществуват. Интересно, какво точно се е случило?
Както винаги, всичко започва с един напредничав и необикновен човек, който в конкретния случай се ражда като крал. Наистина, голям късмет за неговите поданици.
Името на великия владетел на Скиландия през двадесети век е Мутомбо XX. Още от малък, той обича да прекарва целия ден в библиотеката на своя баща. Така през 1929 година, когато старият библиотекар реши да направи едно последно пътешествие в своя живот, лесно сговори любознателния крал да дойде с него във Великобритания.
В Обединеното кралство двамата скиландски интелектуалци прекарваха времето си посещавайки всевъзможни научни лекции и семинари. Един ден старият библиотекар и неговият велик господар, крал Мутомбо XX, попаднаха на лекция на някакъв учен със странното име Лудвиг Витгенщайн.
Докато заемаше своето място, крал Мутомбо XX си помисли, че това ужасно звучащо име е в унисон с мрачния меланхоличен стил на обличане, демонстриран от всички в залата. Той реши веднага щом се прибере в родината да издаде закон, забраняващ на хората от тези земи да посещават неговата държава. Обезпокояваше го възможността тези чужденци със своето агресивно поведение, произлизащо от тяхното убеждение, че владеят Вселената, да повлияят, да променят и дори да разрушат красиво–звънката скиландска реч и живописния стил на обличане на неговите поданици.
"Ако се обличат така заради този ужасен климат, защо не го направят като скиландския посредством научни методи" - помисли си великият владетел.
И така, докато кралят разсъждаваше, лекцията започна. Той не успяваше да разбере всичко, защото лекторът говореше на доста странен английски, произнасяше думите твърдо, а скиландците нямат способността да долавят тези звуци. Въпреки това схващаше все повече. Господин Витгенщайн обясняваше каква е разликата между относителен и абсолютен език. За целта той нарисува пред своите слушатели една въображаема езикова решетка, представляваща квадрат, който обхваща целия световен език, с вътрешна част разделена на множество малки квадратчета. По тази решетка тече относителния език. Малките квадратчета са най–малките звена. (например: професионалният език възникнал между шофьор и навигатор управляващи състезателна кола; по–малко обхватен език и съответно по–малък квадрат е възможен, но аз смятам, че този пример е задоволителен, защото най–малките звена на относителния език задължително са съставени от двама души). Абсолютното се намира вътре в малките квадратчета. Смисловите линии на езика са страните на квадрата, а абсолютът е по средата. Той не може да бъде достигнат чрез мисълта и езика. Технологиите се развиват, решетката расте и ще има все по–голяма нужда от ориентиране в нея, от професионалисти, но абсолютното добро, абсолютната истина за живота, смъртта, Бог и смисълът на любовта винаги ще бъдат заключени в малките квадратчета.
В съвременният език съществуват милиони абсолютни изказвания: "Той е добър футболист.", "Това е божествена картина.", но това е практика въведена за удобство. Така няма нужда да се описват всички относителни характеристики, необходими на футболиста и картината, за да са на ниво, съответно: скорост и техника или образ и колорит. Но изказванията "Животът е добър." и "Красотата е божествена." попадат в центъра на малкото квадратче. Те изглеждат като сравнения. Но, за да е възможно сравнение на две неща, те трябва да съществуват като факти и извън него. Човек може да е добър футболист или да притежава божествена картина, но не може да знае дали животът е добър или дали неговата картина има някои от характеристиките на Бог. Тези твърдения са неотносими към и несравними с всекидневието. Сами по себе си са безсмислици. Подобни смесвания на абсолютен с относителен език представляват злоупотреба. Абсолютната ценност на живота и божествената красота съответстват на едно красноречиво мълчание. Към тях може да има само едно дълбоко, личностно, интуитивно и мистично чувство. Човек може да се опита да покаже доброто и да достигне божественото не с думи, а с дела. Това прави монахът през живота си. Мълчи и прави това, което душата му показва за правилно. Опитва се да счупи клетката чрез личния си житейски избор.
Когато лекцията приключи, негово величество Мутомбо XX беше неописуемо впечатлен. Намерението да забрани на претенциозно мислещите и опасно влиятелни хора от тези земи да посещават Скиландия се преобърна в неговия интелект и отстъпи място на силното желание да приложи прогресивните идеи на този учен в държавното устройство на своята страна.
Той излезе от залата със скоростта на своята планираща бъдещи промени мисъл, без въобще да забележи няколко облечени в черно и сиво, звучащи като спускане на котвено въже джентълмени, които победоносно прегази със своята благородна физика.
В трескавата си възбуда, кралят напълно забрави своя спътник и приятел, стария библиотекар, и моментално се насочи към едно от пристанищата в тази страна, където още докато се качваше на кралския кораб, заповяда да отплават към Скиландия.
Мутомбо XX влезе в своята каюта, извика кралския писар и го натовари да записва мислите му в продължение на три часа. Сигурно негово величество нямаше да прекъсне този устрем, ако знанията му по английски бяха по–добри. Той не успя да си спомни как да изгради едно словосъчетание, стоящо на централно място в лекцията и по навик се обърна на ляво и попита своя учител, приятел и придворен библиотекар. Но там нямаше никого. Мутомбо XX светкавично се обърна на дясно, но и там нямаше никого. Тогава той осъзна какво е направил. Стомахът му се присви от мисълта, че е зарязал своя духовен баща в тази мрачна страна.
За успокоение си помисли, че старият библиотекар ходи бавно като истински мъдрец и няма да наеме кон като него, а ще използва карета. За това най-вероятно ще достигне пристанището след като те се върнат.
След като нареди курсът да бъде обърнат, кралят събра целия екипаж, за да съобщи на своите моряци какво е станало и какви са възможните последствия. Той каза, че ако корабът не пристигне в пристанището преди благородния библиотекар, сам ще отреже пръстите на краката си, за да не може да бяга от приятели и побратими толкова бързо, и сам ще отреже езиците на всички присъстващи, защото очевидно не им трябват.
За щастие имаше попътен вятър и те се върнаха двойно по-бързо. Броени минути след като хвърлиха котва, първият книжовник на Скиландия се качи на борда. Кралят съвсем спокойно го чакаше в каютата си. И така, те се отправиха към родината.
Обратният път до Скиландия беше дълъг и изпълнен с премеждия. Допълнително напрежение сред моряците създаваше фактът, че великия Мутомбо XX забрани традиционното жертвоприношение в знак на почит към двадесетте водни божества, което трябваше да се извърши, когато корабът достигне открито море.
Първият книжовник на държавата единствен се осмели да го попита, защо е решил да оскверни този свещен ритуал, въведен от неговия велик прародител, основателя на Скиландия, безстрашния и непобедим Мутомбо I .
Действително, само един стар и мъдър човек, прекарал живота си сред планини от знание, бе способен да зададе толкова точно и страшно този въпрос. Негово величество Мутомбо XX каза на своя приятел, че не подобава на първия по власт и първия по мъдрост в държавата да стоят прави на кърмата на кораба и да обсъждат тъй важен въпрос. Той предложи да отидат на носа на кораба, където да се настанят удобно върху двата плетени стола, предназначени за кралското семейство и дори си пошегува като каза на стария библиотекар, че той ще бъде неговата кралица, докато се ожени.
Достойният отговор на краля започна с това, че по времето на Мутомбо I е имало само един Бог на морето, но бедите и несполуките на хората са ги принудили да създадат още деветнадесет божества, покровители на морето. Истината, според него, бе в това, че каквото и да измислят, правят и спазват поданиците му, не могат да предвидят и избегнат нещастията. Двадесет покровители на земята не са могли да научат скиландците как да живеят и двадесет покровители на небето по двадесет области на живота не предпазват бедните скиландци от несполука и трагична смърт.
Кралят каза, че още от малък се чуди, защо скиландските владетели със или без помощта на четиристотинте скиландски божества са неспособни да създадат по-добър живот за своите поданици. Той стана от плетения трон и тържествено съобщи на мъдрия си приятел, че това вече е минало. Благодарение на лекцията на този учен, той бе прозрял как неговите поданици трябва да бъдат организирани за по-добър живот. Самият начин на изразяване: "по-добър живот" е напълно погрешен. По-добър може да бъде животът на индивидуалния човек и неговата общност, а не на всички заедно. Множествеността на думата "добро" включва в себе си противоположни значения. Доброто за едни е лошото за други. Поради този факт МутомбоXX реши да пренасочи действието на всички закони в държавата от целостта, от всички хора, към частта, към отделните общности.
Изведнъж, той стана извънредно сериозен и с каменна физиономия започна да създава новата Скиландия. Първият закон на държавата забранява на отделните групи от хора, на сортираните по трудов принцип общества, да разговарят помежду си. Във всяка професионална среда съществува съответен език, който се развива все повече и се опитва да се отдалечи от всекидневния език, и от езика на другите браншове. На този процес противостои единствено навлизането на думи с променено значение и характерни изрази от една в друга професионална среда. Така се забавя развитието на всички сфери на човешка дейност, причиняват се недоразумения и злополуки. За това се забранява всекидневното общуване, както и комуникацията между различните професионални среди. Всеки професионалист трябва да стои само в неговото езиково звено, само в неговата част от решетката на езика. Така, всички в държавата ще работят максимално прецизно. Полицаите ще говорят на полицейски, пожарникарите на пожарникарски, моряците на морски, биолозите на биоложки и така нататък. На всички трудоспособни люде ще бъдат изработени значки показващи тяхната принадлежност. Така всеки ще знае с кого може да говори, себеподобните ще се разпознават.
Необходимата връзка между отделните професии (например: дървосекач-дърводелец-корабостроител-моряк; построяването на кораб е невъзможно без информационен обмен между тези специалисти) ще бъде осъществявана и поддържана от краля и съвета на двадесетте старейшини. Те перманентно ще изпълняват тази основна функция и темпорално друга частична функция. На първо място ще координират отделните трудови групи, а на второ, ще контролират два вида значки, на които всички скиландци ще имат право – символите на войната и любовта. Любовта, раждането, убиването и смъртта са въплатени в живота от неговото начало до самия му край. Кралят лично ще връчва любовни значки на влюбени мъж и жена, принадлежащи към различни професионални общества, за да могат да общуват. Техните деца ще са свободни да говорят с хората, подобни и на двамата родители. Но такива случаи ще бъдат рядкост, защото ще представляват харесване без разговор, любов от пръв поглед.
Кралят ще връчва и военни значки на избраните да защитят родината, в случай на въоръжен конфликт. Така и армията придобива собствена, ограничена езикова решетка.
Всяка отделна професионална среда ще развие своя език и ще се ориентира и придвижва в своята езикова решетка с невероятна прецизност и скорост. Подобна ще бъде и ситуацията в цялата езикова решетка, обхващаща всички трудещи се хора в държавата, защото за краля и неговия съвет няма да е особено трудно да свързват прецизно движещите се с висока скорост езикови звена.
Това обясни на стария библиотекар кралят, и каза, че за това е отменил жертвоприношението. Богове не са му необходими, защото те са общи за всички хора, а всеки ги моли за различни неща. Ако всички молят боговете да пазят кораба от потъване, всеки моли боговете да си свърши работата, когато дойде природната стихия. И ако бъде направено жертвоприношението и всички са спокойни, е по-вероятно да потъне кораба, отколкото ако всеки е нащрек.
Мутомбо XX отсече с твърдост, че ако всеки прави каквото знае и говори само с тези, които знаят какво той прави, боговете са непотребни. Такава отдаденост на езика и мисълта, насочени в правилна посока няма да позволява отклоняване от истинската решетка, от истинската структура на света към абсолютни покровители. Бог на всеки човек ще бъде неговата цел в рамките на неговата малка общност.
Според Мутомбо XX този нов политически ред ще направи Скиландия нечувано продуктивна, нова световна сила.
Първият книжовник на Скиландия, който до този момент слушаше спокойно и внимателно, изведнъж придоби строг, дори донякъде изплашен вид и изложи своето мнение по случай предстоящите промени.
Според него, светът в който хората живеят се състои от причинно-следствени редове в постоянно движение. Те са като събиране и разделяне, възникване и изчезване, постоянстване и променяне, преплитане и разплитане, навиване и развиване. Тези редове съществуват само в миналото, в настоящето се преобразуват, а в бъдещето са заменени от случайността. Той каза, че затова върху света не е възможно да се наложи мисловен план. Само върху миналото може да се разсъждава в настоящето за да се подобри бъдещето, но не трябва да се прави опит за канализиране, за ограничаване на случайността. Дори и мисълта на Негово величество е подредила миналото, както то изглежда най-добре, но това не означава, че бъдещето ще се превърне точно в това бленувано минало. Друга причина ще се появи, която до друго събитие ще доведе, което не е, и няма да е предвидено от краля и неговия съвет.
Естествено за хората е да мислят и говорят свободно, защото и техният свят е свободен. Дори и дълго да функционира тази политическа система, нещо външно ще я унищожи. Скиландия няма да е в състояние да се противопостави адекватно на всички опасности идващи отвън.
Старият библиотекар дълбоко вярваше в това, което каза, но тъй като истински познаваше своя господар беше сигурен, че той все още смята да реализира своя план. Патриотични чувства взривяваха душата му. Заплахата Мутомбо XX да разруши собствената си държава от добри намерения трябваше да бъде отстранена.
Мисълта му препускаше, развявайки въпроса: "Как да накарам краля да мисли дълго и сериозно върху това, което казах и накрая да осъзнае, че катастрофалните му намерения са напълно погрешни?".
Не след дълго мъдрият библиотекар знаеше какво трябва да направи. Той стана и гордо изправен застана срещу краля. Каза му, че би било добре да постави тези свои мисли в книга и да не им позволява никога да излязат оттам, след това извика: "Да живее Скиландия!", сам спря дъха си и умря.
Негово величество Мутомбо XX беше потресен. Този ден се превърна в тежест, неизличима от паметта му. Дълго време след това, кралят все още водеше този разговор.
Изминаха два месеца от смъртта на благородния библиотекар, който беше погребан като национален герой. Негово величество Мутомбо XX произнесе реч, в която каза, че неговият духовен баща и приятел е жертвал живота си за Скиландия. Той спрял дъха си, за да преминат неговите думи от крайния живот във вечността. Най-важното, което краля научил от него било, че неконтролируемото бъдеще щяло да обрече скиландците да потънат в суеверия и объркани мисли.
И въпреки че първият книжовник смятал, че няма свещен път извън това мрачно бъдеще, той, крал Мутомбо XX, щял да поведе Скиландия към прогрес, стоящ извън случайността.
Думите на мъдрия библиотекар, че бъдещето се твори възоснова на миналото в настоящето и новият държавен ред, който скоро щял да заеме своето място в настоящето, щели да бъдат двете оръжия на Скиландия в борбата срещу случайността, предизвикваща нещастие.
Очевидно, Мутомбо XX не само не беше разбрал думите на своя приятел, но прекалено задълбоченото им обмисляне ги беше превърнало в стабилна основа на неговата идея. Той имаше изключителната способност да разбира и запомня всичко, което чуе, само за да го постави на най-неточното място в най-неподходящата си мисъл.
Веднага след погребението, крал Мутомбо XX събра Двадесетте старейшини и им представи своя план за ново държавно устройство със същите думи, с които направи това пред стария библиотекар.
За негово щастие те не спряха дъха си, напротив, приеха новината с ентусиазъм. В своя възторг те казаха, че боговете съществуват и не са непотребни, защото са се вселили в техния владетел.
След това старейшините запознаха всички скиландци с новия ред и закон в държавата. Обикновените хора на свой ред изпаднаха във възторг. Всичко беше прекрасно и новият държавен ред беше въведен с лекота и започна да функционира веднага.
След половин година всички скиландци бяха сигурни, че техния крал е с божествен произход, защото животът в Скиландия така се подобри, че почти никой не ставаше жертва на несполука или нещастие.
Всички работеха необезпокоявани от никой и нищо. Получаваха каквото им трябва от другите, а властите разпределяха.
Парите и търговията престанаха да съществуват. Свободното време стана достъпно за всеки, то замени безкрайните часове отделяни в миналото за безумни ритуали. Масовото общуване не липсваше на никого. Представителите на различните общества гордо носеха своите значки и емоционално се прегръщаха, когато видят, че са братя по език, професия и обществено положение. Дори кралят замени своята корона със значка, изобразяваща този символ на властта. Масовите книги и вестници станаха неразбираеми за своеобразните езикови групи. Те отстъпиха мястото си на разнообразни тясно специализирани издания. Всяко езиково звено притежаваше свое училище.
Полицаите и съдиите получаваха цялата информация, която им е необходима от старейшините. Но престъпления почти нямаше, защото престъпниците можеха да комуникират и действат само в техните езикови звена и лесно бяха разконспирирани. Всъщност, полицаите се занимаваха основно с общественополезен труд и военни упражнения, а съдиите по цял ден създаваха теории и обмисляха закони, които някой ден може да влязат в сила. С други думи, празни приказки нямаше и за това държавата беше във възход.
Негово величество Мутомбо XX чувстваше, че е постигнал върховната скиландска действителност и това го тласкаше към постоянно измисляне на нови неща. Една сутрин той влезе в залата на старейшините и им каза, че смята да раздаде военни значки на всички младежи, за да проведе бойно учение.
Но предложението му беше посрещнато от двадесет притеснени и студени физиономии, които измърмориха, че има сериозен проблем, с който трябва да се справят преди това.
Стъкларите, който трябвало да доставят прозорци на строителите, казали че не могат да го направят. Те се мотивирали с това, че не искат да осквернят паметта на Свети Салиман.
Кралят пожела веднага да му разкажат повече. Кой беше този Свети Салиман? Старейшините не знаеха нищо повече. Мутомбо XX не можеше да проумее случилото се. Той веднага се запъти към стъкларската работилница.
Когато кралят влезе в главното помещение на работилницата, не успя да повярва на очите и ушите си. Всички стъклари се бяха наредили в кръг, държаха се за ръце и в един глас, непрестанно повтаряха името на Салиман.
Той ги попита какво правят. Те преустановиха своето занимание. Настана объркване. Но Мутомбо XX беше опитен господар, знаеше как да командва. С железен глас нареди всички да седнат на земята и да мълчат, след което започна да изяснява случилото се чрез въпроси към млади и стари.
Оказа се, че Салиман е бил невероятно талантлив и виртуозен стъклар. На същия ден преди два месеца той сътворил най-красивата стъклена скулптура на света. Боговете на стъклото я видели и разбрали, че Салиман е един от тях, взели душата му при тях, върху стъкления диск наречен небе. Тогава скулптурата се саморазрушила. За това на този ден стъкларите под стъкления диск не работят, а се молят на Свети Салиман да ги дари с божествен талант.
Мутомбо XX побесня. Със свиреп тон, той обясни на тези суеверни престъпници, че няма никакви богове на стъклото, че Салиман просто е умрял, и че скулптурата не се е самоунищожила, а се е разпаднала, защото явно този стъклар не е бил толкова кадърен. Накрая кралят съчини изключителната тавтология: "А небето си е небе, по дяволите!" и заповяда всички да започнат да работят под страх от обезглавяване.
От този ден нататък всички стъклари се превърнаха във врагове на крал Мутомбо XX. Те смятаха, че има богове на стъклото. В противен случай, кой им даваше образа на най-хубавите стъклени произведения, без да им позволява да ги изваят?
Не мина много време и възникнаха други подобни проблеми. Художниците започнаха да рисуват не каквото им е поръчано, а някакви особено грозни образи като казваха, че само така могат да се спасят от сигурна смърт, пожарникарите умишлено подпалваха всичко до каквото се докоснат, за да стигнат до голата истина, месарите пожелаха учените да изследват дали няма вселил се човек във всички животни, подлежащи на заколение, миньорите обявиха, че добър е само подземния живот и категорично отказаха да се качат на земята, няколко писатели се обявиха за богове, всички манекенки и модели изведнъж решиха, че са невидими, а астрономите официално подканиха краля да построи храм на звезда номер 233491200.
Постепенно всички отделни професионално-езикови общности полудяха по подобен начин, защото проблематичността се пренасяше от работата на едни в работата на други. Тези, които доставяха суровини, спряха да го правят, защото нямаше кой да ги обработва, суровинообработвачите бездействаха, тези които комбинираха обработките започнаха да декомбинират самите обработки от професионален интерес. Кой беше омагьосал скиландците? Те спряха да работят и посветиха времето си на странни ритуали и безсмислени дейности, които според тях бяха неизбежна част от това, с което се занимават.
Единственият път, по който беше възможно да се заобиколи възникналата побъркана ситуация беше кралят първоначално да приеме новопоявилите се при простите селяни чудатости. Така, той щеше да накара основата на държавата да проработи.
Докато чакаше всички необразовани люде да се съберат в двора на замъка, Мутомбо XX плуваше в море от безпочвен оптимизъм. Единствената мисъл, която имаше в главата си бе, че всичко ще се оправи със скоростта, с която се изкриви.
Не мина много време и ето, гръбнакът на държавата, всички селяни бяха придошли и се взираха в гордо стоящия на терасата на своя красив дворец монарх. Без да губи време, негово величество започна речта си. Всички притихнаха. Думите благо се възнасяха от устата му и въздигаха над всичко най-благородно, обвити с чест и слава, безнадеждно глупавите нови вярвания, повярвания, особености и суеверия на тези хора. Кралят мислеше, че селяните се намират в объркано бездействие, защото са напуснали относителното мислене и говорене, към което са привикнали и разговаряйки, се опитват да достигнат до всевъзможни абсолютни измерения. Според него, речта му изграждаше това, до което простите хорица се опитваха да достигнат. Оживотворяваше всички свръхзнания, от които, незнайно защо, селяните имаха нужда. Простите хорица не можеха да свържат божествените си суеверия в привиден смисъл, какъвто създаде по-развитият кралски интелект.
Така вече имаше изградена вяра за всяко отделно езиково звено, която не позволяваше на различните селяни да мислят, измислят и говорят за нея. Всичко абсолютно изглеждаше запълнено за тях и те щяха да се завърнат в правия път, щяха да работят, да се усъвършенстват, и да продължат да изграждат техния собствен, пораждащ развитие, смислен, професионален език.
Три дни бяха необходими на селяните за да осъзнаят речта. Ефектът беше поразителен. Всички веднага започнаха усилено да работят. Плодови фермери се състезаваха със скотовъдци и зеленчукопроизводители, от сутрин до вечер полето кипеше.
Изненадата настъпи, когато всички отделни селски групи отказаха да споделят продукцията си. Дори и най-простият и беден селянин отказваше всевъзможни, изгодни за него размени със съкрушителния довод, че Бог е в това което прави.
Селяните бяха убедени, че боговете се състоят от бананите, краставиците, животните. Когато тези продукти бъдат изядени от праведни хора: бананите от плодовия фермер, който вижда бога в бананите, краставиците от зеленчукопроизводителя, който вижда бога в краставиците, животните от скотовъда, който вижда бога в животните - частта от бога, която е била въплътена в изяденото нещо не отива в небитието, а се превръща в зародиш на ново нещо от същия вид. Но когато неверниците похапват, унищожават не само нещото, което изяждат, а и част от силата на неговия Бог. Те намаляват божественото количество на дадено нещо с толкова, колкото изядат.
Такава идея се появи в главите на селяните, поради което ядяха само собственоръчно произведеното, без да позволяват на никой друг да го докосва.
Ден след ден запасите в държавата се изчерпваха. Накрая всички подивяха от глад и нападнаха селяните.
Избухна гражданска воина. Различните професионални общества изградиха строги вътрешни структури, включващи богове, командири, генерали, проповедници, мъдреци. Беше борба между всички професии. Единствено селяните бяха в съюз, за което не малка заслуга имаше речта на краля, създала еднаквата им вяра.
Междувременно Мутомбо XX се криеше някъде в двореца. Той беше неспособен да спре кръвопролитията, защото неговите старейшини, войници и стражари първи тръгнаха на лов за добитък, зеленчуци и селяни.
Безсилен, самотен, гладен и отчаян кралят просто стоеше в някакъв килер. И докато ритмично си блъскаше главата в стената, зад него се появи призракът на стария библиотекар.
Този дух беше почти като човек, можеше да бъде разпознат само по това, че не диша.
Духът на мъдреца каза: "Привет Мутомбо, не се плаши."
Думата изплашен едва ли описваше състоянието на краля, който едва не скочи през прозореца. Не уцели. Не успя и да седне, просто падна на пода и страхливо погледна към привидението.
За втори път проговори призракът и каза, че е предупредил краля, че ще навлече безбройни беди на Скиландия с това ново държавно устройство. Езикът на абсолютното е неопределим, но необходим. Животът изправя хората пред много въпроси, с които не могат да се справят. Но отговори са необходими, в противен случай жизненият ритъм ще се концентрира върху всички непонятности, за които няма сигурно знание. Всекидневието върви напред благодарение на различни специалисти: философи, теолози и много други. Те прекарват живота си в изследване на абсолютните принципи. Когато имат нужда, обикновените хора се запознават с постиженията на тези учени. Така, абсолютният език стои настрани, несмесен с относителния.
"А ти Мутомбо, предизвика точно обратното. Смисловите езикови линии на отделните езикови звена минаха направо през територията на абсолютното. Първите шест месеца бяха безпроблемни, защото през това време на тази територия нямаше нищо. Новите проблемни ситуации, от които да се отправи абсолютният език, възникваха една по една. И от тях тръгнаха разсъждения, абсолютният език отново се появи и напълно обви относителния.
Кралю, вместо да унищожиш празните абсолютни приказки, ти направи точно обратното: даде им повече власт като напълно ги смеси с относителния език. Преди, когато имаше нерешим всекидневен проблем, в Скиландия се получаваше експлозия, която достигаше до абсолютно говорене, а сега се получава имплозия, която търси универсални принципи вътре в заключения и опростен вече професионален, а не всекидневен език."
Кралят попита мъртвия библиотекар, защо не му е казал това още на кораба. Духът отвърна, че не е знаел какво ще се случи и изчезна.
Не много време след този разговор войната приключи. Имаше много жертви. Народът беше напълно отчаян, защото беше изнемощял, а нямаше храна, с която да се възстанови.
Всъщност народ нямаше, имаше професионални езикови звена, които се ненавиждаха, но нямаха сили да се бият повече и за това започнаха да садят картофи и да обмислят положението.
Имаше и селяни, които консумираха само своята божествена продукция и вече дори комуникираха по между си.
Един месец беше достатъчен на разделените езикови звена да разберат, че кралят е нарушил равновесието в Скиландия, крепящо се на свръзката между тях, защото не е приел характерните им особености. Тоест, не се е отнесъл както подобава към божествеността на тяхната работа.
Различните групи стигнаха до това еднакво заключение почти по едно и също време, разгневиха се и без да знаят едни за други се запътиха към двореца. Там вече бяха всички селяни, които искаха да убият краля и завземайки властта да впрегнат всички останали скиландци в производство на селскостопански уреди, сечива и консумативи.
Те бяха наясно, че само така могат да блаженстват, изяждайки по-голяма част от боговете си.
Изведнъж, в кралският двор се събраха толкова много хора, че настана объркване. Скиландците вече не носеха значките си, а и бяха отвикнали да говорят с различни от тях хора. Нямаше как всички да разберат, че са дошли, за да линчуват краля. Вместо да се организират и да го заловят, те силно се блъскаха един в друг, и се гледаха тъпо.
Негово величество Мутомбо XX видя тълпата, почуди се защо хората в нея се блъскат по този странен начин и се запъти към двора. Той беше сигурен, че неговите поданици смирено са дошли при него за прошка и с поклон ще го помолят да подреди Скиландия отново с мъдрото си управление, на което те ще се подчиняват безусловно. Дори имаше подготвена реч.
Положението на двора беше катастрофално, предвещаващо втора гражданска воина, когато кралят тържествено се появи на стълбите. Не последва момент на мълчание. Хората моментално се хвърлиха върху него и го разкъсаха като зверове.
В този ден безславно завърши животът на последния владетел на Склиандия, оптимиста и новатор, крал Мутомбо XX, син на великия Мутомбо XIX.
След смъртта на краля, селяните успяха да завземат властта и наложиха тежко робство на останалите разединени групи.
Бедните хора трябваше да ядат само животински кожички с обелки от плодове и зеленчуци, защото бяха неверници, стоящи извън новата държавна религия. Страданието им беше подсилено от основното задължение да произвеждат мотики и да строят обори.
Не след дълго отчаянието сближи тези хора. Те започнаха да общуват и развиха революционна дейност. Тяхната образованост им помогна тайно да създадат новотехнологични оръжия, с които победиха селяните и завзеха властта.
От тогава животът в Скиландия не се е променил. Половин година на власт са по-сплотените и многобройни селяни. Но, благодарение на своето познание, образованото малцинство винаги успява да създаде ново оръжие, с което да разгроми селяните в рамките на половингодишна гражданска война.
Следва шестмесечно управление на победителите, което завършва с половингодишна битка, от която фанатизираните селяни, вече знаещи как да се предпазят от властта и последното й оръжие, излизат победители.
И така тече живота в Скиландия, една приказна екзотична страна. Ако ще ходите там на екскурзия, задължително първо проверете дали предстои мирно шестмесечие. Аз лично ви препоръчвам да отидете там по време на управлението на образованото малцинство. По-готино е.
