FADE IN
ЕКСТ. СТАДИОН НА ФК „ТИТАН” В СЕЛО ЛЕСНОВО – ДЕН
Стар надпис ФК „Титан" пред разрушен стадион. СТАРИЯТ НЕДЯЛКО, мъж на средна възраст с разрошени от вятъра бели коси, започва да говори и се отправя навътре.
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Как сме били такъв отбор ли?
Ами, ограничени бяхме, как?!
Всеки сам си знаеше.
Минава покрай разбитата сграда, ръкомаха към Стара планина.
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Като в райски леген: надълбоко
без разни сътрудничества и сладкарници!
Четири пъти правим шест на нула с Тетевен.
Само един Любомир имаше, ама го пратихме
в Елин Пелин да препича зехтин.
Отива до това, което е останало от терена.
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
После какво?
Ми, появи се една артистка тука,
Искра от Надежда и заедно
кандидатствахме в института.
Мен ме приеха.
ЕКСТ. ГОРНА СТАНЦИЯ НА СКИ ВЛЕК „КОНЯРНИКА” - ДЕН
Слънцето залязва над две малки, пробити от куршуми, будки в планината. До тях група млади хора пият алкохол в стъклени чаши. Прожектори, „рок енд рол” прически, широки усмивки, стари очила с големи рамки, шарени дрехи, къси полички, буен смях и НЕДЯЛКО зад една голяма камера. До него се приближава КОЦЕТО, друг ухилен младеж и му носи пълна чаша.
КОЦЕТО
Чупи гипса, майсторе!
Какво става?
НЕДЯЛКО
Тоя глупак Мексикото го няма
с лентата.
КОЦЕТО посочва надолу към склона, по който се катери един ЕДЪР МЪЖАГА с голям сандък на гръб.
КОЦЕТО
Ето го!
НЕДЯЛКО
А, добре!
КОЦЕТО
А Милковски?
НЕДЯЛКО (посочва останалите)
Е ти луд ли си?!
Ако ни види …
КОЦЕТО
Е да, ама без него …
НЕДЯЛКО
Спокойно, ще се справим!
КОЦЕТО
Мексикото падна, скивай!
МЕКСИКОТО се бори с огромен клек. НЕДЯЛКО се заглежда. КОЦЕТО си пийва от чашката и се усмихва, гледайки към залеза.
КОЦЕТО
Най-обичам италианската храна,
защото има форма: пица, спагети,
макарони, лингуини …
НЕДЯЛКО
Хайде, подгответе актьора.
ЕКСТ. ГОРНА СТАНЦИЯ НА СКИ ВЛЕК „КОНЯРНИКА” - НОЩ
Суматоха. Някои носят кабели и прожектори, други се мотаят около камерата. ДВЕ МОМИЧЕТА оправят дрехите и прическата на РИЧИ, усмихнат чернокож с големи бели зъби и китара. НЕДЯЛКО стои зад камерата и дава указания.
НЕДЯЛКО
Там е добре, да, сложете му марка.
Коце, една петица там до дървото, да.
Снимките започват, но образът е прекалено тъмен, после става твърде светъл. Един огромен бор зад РИЧИ светва целия, след това изгасва и става напълно тъмно.
НЕДЯЛКО (крещи)
Ама, какво правите бе!
Грим, намажете го с нещо!
Коце, дифузия там, да, да!
От РИЧИ виждаме само една огромна нефокусирана глава, която се смее силно. После смаленото му тяло се появява вляво, а всичко вдясно преекспонира. Следва обратното: смаленото му тяло се появява вдясно, а всичко вляво преекспонира.
РИЧИ се опитва да започне песента, която трябва да изпее.
РИЧИ (пее на английски)
Thousand roses, man, swing around!
Пак се появява неговата огромна усмихната нефокусирана глава. Чува се смях.
РИЧИ (на развален български)
Така добре ли е?
В кадъра влиза част от лицето на НЕДЯЛКО. Той се хваща за главата. Отзад се чува гласът на КОЦЕТО.
КОЦЕТО
Браточка, дай да го снимаме
през деня тоя вещер!
НЕДЯЛКО
Отгоре, освети го отгоре!
РИЧИ пее, образът му е като сянка в центъра на шарено множество от неподвижни хора.
РИЧИ (възклицание на английски)
Come on!
НЕДЯЛКО спира да гледа в камерата и сяда на една морена в края на полянката. Скрива главата си с две ръце. До него се приближава КОЦЕТО.
КОЦЕТО
Малко странно, ама май стана сега.
НЕДЯЛКО не излиза от вцепенението си.
КОЦЕТО
Виж, развиделява се.
ЕКСТ. ГОРНА СТАНЦИЯ НА СКИ ВЛЕК „КОНЯРНИКА” - ДЕН
Изгрев. Далече надолу по склона се вижда РИЧИ, който върви между клековете, влачи китарата си по тревата и си пее весела песничка.
РИЧИ (пее на английски)
Thousand trees are shaking my knees
ou, what a lovely nature that is!
НЯКОЛКО МОМИЧЕТА минават покрай НЕДЯЛКО и го целуват за довиждане. В далечината се чува веселото подсвиркване на РИЧИ.
НЕДЯЛКО става и тръгва към близката горичка. КОЦЕТО и останалите събират техниката зад него. Никой не му обръща внимание.
ЕКСТ. ПАНЕЛЕН БЛОК В СОФИЯ – ДЕН
През счупеното стъкло на малкото прозорче на мазето се вижда НЕДЯЛКО, който си бръсне главата. Гол до кръста и мръсен, той излиза навън и изважда от една дървена щайга стар бомбър и черна риза.
ЕКСТ. ПОКРИВ НА ПАНЕЛЕН БЛОК В СОФИЯ – НОЩ
НЕДЯЛКО размахва голям нож пред други двама скина, които отскачат настрани. СКИН 1 бута НЕДЯЛКО.
СКИН 1
Ей, лайньо!
НЕДЯЛКО го сграбчва и замъква до ръба на покрива. Допира ножа до врата му.
НЕДЯЛКО
Негър цигански проклет продупчен!
СКИН 1 отмества погледа си, НЕДЯЛКО го избутва навътре към покрива. Прибира ножа. Тримата се гледат мълчаливо известно време, след това тръгват към изхода. Пред вратата се търкаля стар пластмасов бидон. НЕДЯЛКО започва да го чупи с крак. Лицето му е намръщено. Чува се тих стон с непонятни думи.
ЕКСТ. ПАНЕЛЕН КОМПЛЕКС В СОФИЯ – НОЩ
ДВЕ МАЛКИ ЦИГАНЕТА ровят в контейнер с боклук и подмятат стара телевизионна антена. НЕДЯЛКО и СКИНОВЕТЕ тичат към тях.
СКИН 2 (през смях)
Тия хващат „Панорама”!
НЕДЯЛКО се обръща и се опитва да удари СКИН 2, но не уцелва. Забавят се и циганетата ги забелязват. Започва преследване.
Двете деца достигат до една порутена циганска къща с шарени дрехи и черги, прострени отпред. Влизат вътре.
ИНТ. СТАЯ В ЦИГАНСКА КЪЩА – НОЩ
НЕДЯЛКО и СКИНОВЕТЕ връхлитат през вратата след ДВЕТЕ ЦИГАНЕТА в голяма стая с бели стени. Вътре има ЧЕТИРИМА „КУНГ ФУ” ЦИГАНИ с бели кимона, бели ленти на главите, къдрави прически и святкащ китайски касетофон, който тихичко си свири „Майка Джамайка” в ъгъла.
Децата се скриват зад възрастните, които веднага нападат НЕДЯЛКО и СКИНОВЕТЕ. Владеят доста акробатично и нападателно кунг фу, с което изтласкват нападателите на двора.
ЕКСТ. ДВОР НА ЦИГАНСКА КЪЩА – НОЩ
Спукват ги от бой сред шарените дрехи и черги. НЕДЯЛКО и СКИНОВЕТЕ тръгват да бягат.
ЕКСТ. ПАНЕЛЕН КОМПЛЕКС В СОФИЯ – НОЩ
ЦИГАНИТЕ гонят НЕДЯЛКО и СКИНОВЕТЕ. На една голяма поляна пред блоковете НЕДЯЛКО спира и се обръща, за да се бие. СКИН 1 и СКИН 2 продължават да тичат, без да погледнат назад. ЦИГАНИТЕ обграждат НЕДЯЛКО и бързо го събарят на земята.
СКИН 2 спира и гледа към далечната поляна.
СКИН 2
Приличат на щъркели, които
отровна жаба разкъсват.
Този път СКИН 1 успява да го уцели с ляво курше. Двамата избухват в смях, обръщат се и си тръгват със спокойна крачка.
ЕКСТ. ПАНЕЛЕН КОМПЛЕКС В СОФИЯ – ДЕН
Слънцето изгрява между блоковете. На една голяма поляна пред тях лежи дрипав човек в неестествена поза. Едно момиче, облечено в черно, се опитва да го събуди.
НЕДЯЛКО отваря едното си око, другото е прекалено подуто. МИЛА му подава ръка, той става. Подпира се на нея и двамата тръгват към близкия блок.
ИНТ. СТАЯ В ПАНЕЛЕН БЛОК – ДЕН
Слънчева светлина, приглушена от бели пердета. НЕДЯЛКО спи на голям черен фотьойл.
ИНТ. СТАЯ В ПАНЕЛЕН БЛОК – НОЩ
МИЛА влиза в стаята и дърпа пердетата. Облечена е в черно: „уингтип” обувки и кадифени панталони, колан с пирамидки, качулка и кожено яке. Прозорците на блоковете светят отвън. В ъгъла има гардероб. Тя изважда дрехи за НЕДЯЛКО и ги хвърля върху него. Той се събужда, става и започва да опипва кръста си.
МИЛА
Това ли търсиш?
Подхвърля му неговия нож.
НЕДЯЛКО
Да.
Взима ножа и тръгва към нея.
НЕДЯЛКО
Коя си ти?
МИЛА
Мила, слуга на сатаната.
НЕДЯЛКО
На кого е тази стая?
МИЛА
На брат ми, той умря.
МИЛА посочва към дрехите, паднали на пода.
МИЛА
Тези дрехи са негови,
ще ти станат.
НЕДЯЛКО прибира ножа и се приближава до нея. Гледа я в очите. Усмихва се.
НЕДЯЛКО
Красива си.
ИНТ. РЕСТОРАНТ В СТАРА СОФИЙСКА КЪЩА – НОЩ
Просторна стая и маса с дълга свещ до висок дървен прозорец. Улични лампи и дървета навън. НЕДЯЛКО е облечен с нова черна риза, МИЛА е седнала срещу него. Той почти успява да отвори едното си око.
НЕДЯЛКО
Най-обичам италианската храна,
защото има форма: пица, спагети,
макарони, лингуини …
МИЛА
Ти стана голям джентълмен
като се изкъпа.
НЕДЯЛКО
Аз съм син на Велика България!
МИЛА
И брат ми беше скин. Умря от
свръхдоза ракия в турския
квартал на Берлин.
НЕДЯЛКО избухва в див смях. Очите на МИЛА се насълзяват. Тя го удря със свещника по главата. Той става и обръща масата. Влиза СЕРВИТЬОРЪТ .
СЕРВИТЬОРЪТ (крещи)
Какво ще обичате, изроди!
И той обръща една маса, и напада НЕДЯЛКО и МИЛА. Безумен бой със счупени прозорци и хвърчащи чинии.
ЕКСТ. МАЛКА СОФИЙСКА УЛИЦА – НОЩ
Павета и ниски дървета с бледи жълти лампи над тях. НЕДЯЛКО и МИЛА тичат и си играят около стволовете. Той успява да я притисне за малко под една ниска корона с големи зелени листа. Тръгва да я целува, но я ухапва силно. МИЛА изпищява от болка и избутва НЕДЯЛКО настрани. Тръгва надолу по улицата с бърза крачка. Той подтичва след нея, настига я.
НЕДЯЛКО
Аз по принцип ближа клепачи.
МИЛА спира, разсмива се силно и започва да тича. НЕДЯЛКО тръгва след нея. Минават покрай един голям отворен прозорец сред зелените дървета. Осветен хол, песен на Васил Найденов и ЕДЪР МУСТАКАТ ЧИЧАГА, загледан навън.
МИЛА и НЕДЯЛКО спират да тичат, леко задъхани. Поемат си въздух и бавно започват разговор.
НЕДЯЛКО
Какво ще правиш утре?
МИЛА
Ще работя.
НЕДЯЛКО
Какво работиш?
МИЛА
Слуга на сатаната,
нали ти казах.
НЕДЯЛКО (леко захилен)
И какво точно правиш?
МИЛА
Връзки с обществеността.
НЕДЯЛКО
Това пък какво е?
МИЛА
Еми, в общи линии,
хората не се харесват
и трябва да им въздействаш,
за да се нападат и избиват,
защото понякога се заблуждават
и живеят спокойно.
НЕДЯЛКО
Аха, ми добре звучи.
МИЛА
А ти какво ще правиш?
НЕДЯЛКО
Чудя се дали да не
претрепам посланка на
Конго, ама съм малко
изморен. Може да поспя
и вечерта да изляза на
лов за гърци.
МИЛА не казва нищо, върви и гледа напред.
НЕДЯЛКО
Или може с някакви бомби
да измисля нещо.
МИЛА запазва мълчание. Двамата вървят така известо време. После тя се обръща към него.
МИЛА
Врели-некипели!
НЕДЯЛКО
Защо?
МИЛА
Ако искаш да постигнеш нещо,
трябва да овладееш всички форми
на злото и да ги използваш.
Човечетата се блъскат едно в друго,
само трябва да им загасиш лампата.
ЕКСТ. СТАДИОН НА ФК „ТИТАН” В СЕЛО ЛЕСНОВО – ДЕН
СТАРИЯТ НЕДЯЛКО по средата на терена.
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Така и не я разбрах тази мацка
с това черно тото. Ама беше
страшна, голям „гявол”, често
сънувам как я гоня по тази
улица през нощта.
ИНТ. ЗАЛА В РАЗКРИВЕНО ХАЛЕ – НОЩ
НЕДЯЛКО и МИЛА влизат в изпочупена зала с големи червени, жълти, сини и шарени знамена. Отнякъде духа лек вятър и ги развява. Има много хора, облечени в черно. Пият алкохол в стъклени чаши. Чува се тиха, но доста странна стържеща музика. В ъгъла има малка, скована от груби криви дъски сцена. Тук-там се вижда някой човек с шарена униформа или с липсваща глава и шлифер.
Един смъкнат МЛАДЕЖ с кецове и голяма бутилка бира тръгва да излиза от залата с неравномерна крачка.
МЛАДЕЖ
Еба ти тъпото парти, „мен”!
КРИСТОФЪР, огромен мъж с брада, кални рицарски доспехи и испански конкистадорски шлем на главата, се приближава до МИЛА и НЕДЯЛКО. Тя му „дава пет“.
МИЛА
Кристофър!
КРИСТОФЪР поглежда НЕДЯЛКО, слага ръка на рамото му.
КРИСТОФЪР
Велик българин,
тракиец и орфик,
горд син на Тангра
върху своя кон.
Богомил, хайдутин,
царски офицер,
безсмъртен пламък в
панелния си дом.
Не се ли измори,
да бъдеш всички тези
неща, моето момче?
КРИСТОФЪР спира да говори и се оглежда наоколо, после тръгва с енергична крачка нанякъде.
НЕДЯЛКО
Луд!
МИЛА (през смях)
Такъв си е.
НЕДЯЛКО
Еба ти чукундура!
На сцената излиза ЛЕОН, за да започне речта си. Размята дълги къдрави коси, безупречно черно сако, голям копринен шал и чаша.
ЛЕОН
Добър вечер, здравейте другари,
да пием за пролетта, да пием за
революцията и младежта!
Да изгорим в огъня като нестинари
с вълнени чорапи, да пием лава от
земята и кръв от реката!
ДВЕ МОМИЧЕТА си говорят в другия край на залата. Гледат към сцената.
МОМИЧЕ 1
В стая 280 е, но приема
само девици.
МОМИЧЕ 2
Ех, да му се невиди!
ЛЕОН продължава да говори.
ЛЕОН
Една зимна сутрин реших
да покарам моята моноска.
Само аз и Витоша през януари,
„тел грапове“ над заледените борчета
и добре събрани колена!
Колко глупости трябваше да
изтласкам от главата си,
за да видя тази красива картина!
Колко чиста е любимата дейност
на всеки човек!
И тогава моето момиче на нощта
се сети за своя братовчед:
„Скъпи, защо не се обадиш
на Ненко? Той се е качил
горе сутринта и ще ти каже
какво е времето.”
Братовчедът Ненко, за бога!
Само за миг си представих
как този равнодушен муфлон
тъпче девствения сняг по
моята прекрасна полянка
и всичко пропадна.
О, прелестна разруха на
мечтите ми!
НЕДЯЛКО се навежда през едно прозорче на стената в залата и вижда малка гримьорна. Вътре една много дребна, съвсем миниатюрна ЖЕНА СЪС СИНИ КОСИ поднася голяма бледа роза към лицето си.
ЛЕОН
Господа,
аз открих истинската
Революция!
Ние трябва да въведем
нашите любими в тези
моменти на Вечност!
Нека да ги възпламеним,
разпалим и изпепелим!
Нека да светят заедно с нас,
в нашата прегръдка, в обятията ни!
Нека да изгорим заедно с тях
като въодушевени рицари
пред Божи гроб.
ЛЕОН чупи чашата си. В залата избухват бурни аплодисменти. Той се покланя и слиза от сцената.
НЕДЯЛКО намира МИЛА, но тя тръгва към друга част на залата с бърза крачка. Загубва се сред хората. Той отива към една маса с бутилки алкохол.
Тълпа от почитатели около ЛЕОН. ЕДИН СВЕЩЕНИК, ДВЕ НИНДЖИ, които едновременно кимат с глави, ПЕТ МОМИЧЕТА, ЕДНА ЖЕНА с червена рокля и ЕДИН ИТАЛИАНСКИ КОМУНИСТ. Разговарят. МИЛА се присъединява към тях.
НЕДЯЛКО е седнал на земята с гръб към стената. Хората се разотиват. Покрай него прегърнати минават ЛЕОН и МИЛА. Той изръмжава и се опитва да стане, но не може.
ЕКСТ. СТАДИОН НА ФК „ТИТАН” В СЕЛО ЛЕСНОВО – ДЕН
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
И черните коси обича
Недялко, и космоса.
ИНТЕРВЮИРАЩ
Какво?
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Нищо, трябва да ходя
на работа.
ИНТЕРВЮИРАЩ
Къде?
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
В една фабрика, идваш ли?
ЕКСТ. БУДКА НА ОХРАНИТЕЛ В КРЕМИКОВЦИ – ДЕН
Късен следобед. СТАРИЯТ НЕДЯЛКО върви към малка будка на охранител, накриво забита в червеникавата кал до една огромна ръждясала сграда.
ИНТ. БУДКА НА ОХРАНИТЕЛ В КРЕМИКОВЦИ – ДЕН
Вратата на будката е отворена, СТАРИЯТ НЕДЯЛКО седи на стол вътре. През малкото мръсно прозорче зад него се вижда ръждясалата сграда. Две мухи жужат край една мръсна гъба, поставена на малка масичка. Под плаката на хубавица с краставица между циците пращи радио с крива антена. Водата в бутилката е жълта, а вентилаторчето не работи равномерно.
След известно време, СТАРИЯТ НЕДЯЛКО излиза от вцепенението си и започва да говори.
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Космосът е вътре в нас
и той е мрак.
Като си затвориш очите
и го виждаш.
И като намигаш също;
ей така, гледай!
СТАРИЯ НЕДЯЛКО (с намигване)
Космос!
СТАРИЯ НЕДЯЛКО (с намигване)
Космос!
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
И трябва просто да сложиш
нещо там, което ти харесва;
той мракът си е твой.
На прозорчето на будката почуква КЕТИ, жена на средна възраст с шарена рокля и ролки в косата.
КЕТИ
Недялко, тук ли си?
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Тук съм, скъпа, идвам.
ЕКСТ. БУДКА НА ОХРАНИТЕЛ В КРЕМИКОВЦИ – ДЕН
СТАРИЯТ НЕДЯЛКО става, отива до КЕТИ и я прегръща. Целува я по устните и бузите, след това слага стола пред будката и я поканва с жест да седне. Отива до будката и изважда от едно старо дървено сандъче ножица, гребен, фризьорско наметало, пръскачка с вода и моряшка тениска. Облича тениската и започва да пренася и нарежда инструментите до стола. При едно от преминаванията между стола и будката поглежда към камерата.
СТАРИЯ НЕДЯЛКО (с усмивка)
Абе аз май отворих
фризьорски салон.
СТАРИЯТ НЕДЯЛКО сваля ролките от косата на КЕТИ и започва да я подстригва. Гали я по лицето докато работи.
КЕТИ
Скъпи, къде се научи
да подстригваш така?
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Не знам душа, нямам представа.
КЕТИ
Разкажи ми пак за слънцето
и космоса!
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Добре ...
В този момент от далечината се чува гласът на ЛЕТИ, жена на средна възраст с елегантна черна рокля и обувки с токчета в ръка. Тя върви в калта между две фабрични сгради. Приближава се.
КЕТИ
Коя е тази?!
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Една клиентка, скъпа.
КЕТИ
Клиентка значи?!
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Ами да, идва да я подстрижа.
КЕТИ
А защо е облечена така?
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Как?
КЕТИ
Не се прави на глупак!
СТАРИЯ НЕДЯЛКО (с усмивка)
Виж какво, скъпа,
аз просто си работя
сред небето и звездите.
Какво значение има кой
как е облечен?
КЕТИ въздиша и отпуска глава назад.
СТАРИЯ НЕДЯЛКО
Да, така е май,
важни са единствено
прическите и слънцето.
СТАРИЯТ НЕДЯЛКО поглежда ухилен към камерата.
СТАРИЯ НЕДЯЛКО (с намигване)
Космос!
THE END
FADE OUT
