FADE IN
ИНТ. АВТОБУС ИКАРУС – НОЩ
Стъклата са запотени и заледени. На прозорците се виждат единствено размазани кръгли червени и жълти светлинки в различна големина. Мрачно е. От устата на хората излиза пара. Между насядалите петнадесет пътника преминава ИВАНОВ - кльощав мъж на средна възраст, облечен в черен елек с жълти бродерии. В задната част на автобуса се е проснал дрипав МЪЖ, който с усилие успява да извика.
МЪЖ
Селеека, ела, Селека!
ЕКСТ. ПОКРИВ НА БЛОК - ДЕН
Слънцето изгрява. Блокът е висок и стърчи над всички останали сгради. На фона на оранжево-жълтото небе се очертават силуети на постройки, пристройки, антени и кабели. СВЕТ е къдрав младеж, облечен в дълга конопена роба. ХОРХЕ е висок младеж с кръгло лице и рошава коса. Двамата стоят прави и пушат малък конус. Мълчаливи са. Свет гледа нагоре към небето, Хорхе – надолу към квартала.
ИНТ. СТЪЛБИЩЕ НА БЛОК - ДЕН
ИВАНОВ е облечен в син халат и полива голям фикус със зелена лейка. Саксията е поставена до голям прозорец на стълбището. През него прониква оранжавееща слънчева светлина. Отгоре по стълбите се задава ХОРХЕ.
ХОРХЕ
Добро утро, чичо Селека, как е?
ИВАНОВ
Ааа, здрасти, Хорхе, едно на нула
за мен е вече.
ХОРХЕ
Екстра, казвай!
ИВАНОВ
Знаеш ли какво имаш между ухото,
окото и бузата?
ХОРХЕ
Ми, кост някаква, от черепа.
ИВАНОВ
Триъгълник на Иванов.
ХОРХЕ
О? Яко! Защо?
ИВАНОВ
Аз я открих тази част.
ХОРХЕ
Е то сигурно си има сто имена
черепа там.
ИВАНОВ
Отвън на лицето Хорхе, отвън,
аз съм естет.
ХОРХЕ
Ааа, ами ОК, то вътре и без това
е ‘бати лудницата. Аз пък поправих
пръскачката.
ЕКСТ. ПРЕДБЛОКОВО ПРОСТРАНСТВО – ДЕН
Пред входа на блока има просторна поляна с осемметров фонтан по средата. От едната й страна минава дълга права улица, на която са поставени контейнери за боклук. ХОРХЕ и ИВАНОВ стоят пред блока и наблюдават каручка с дръгливо конче и крива бяла тента. От каросерията под тентата стърчи цилиндричен металически отдушник с диаметър един метър, придържан от млада циганка в шарени дрехи. От тротоара до контейнерите, жилав циганин с кално черно сако се опитва да набута голям компютърен монитор в отдушника. По улицата, почти до каручката, минава малка оранжева камионетка с логото на Гражданска защита – триъгълник, вписан в кръг. От задната част на камионетката се подават две малки тръби, които разпръскват сив дим. Настава гъста мъгла. Конят се подплашва и започва да тегли каручката към фонтана на поляната. Циганинът тича след каручката и придържа монитора, но го изпуска. От прозорец на петия етаж излитат множество разноцветни гълъби. Зад гърбовете на ХОРХЕ и ИВАНОВ се чува звук от силен шамар. От входа излизат ТОЧКА и ОГНЯН МИЛАЧКОВИ. Тя е слаба бледа жена с къса коса и кръгли очила. Облечена е с черен раиран панталон и черно сако. Той е полицай в униформа с дебело тяло и криви крайници. Има светли очи.
ОГНЯН (Крещи)
Мисли му следващия път! Чаят за
нащрек – в червения термос
в чантата ми!
ХОРХЕ
Ей, Огнян Дебелан, тинест тлъст шаран!
ХОРХЕ тръгва да бяга нагоре по улицата. ОГНЯН му се заканва с глава и бавно се отправя надолу по улицата, без да погледне към останалите. ТОЧКА и ИВАНОВ се споглеждат. Тя се леко се усмихва.
ТОЧКА
Какво беше това?
Тя се заглежда към фонтана.
ТОЧКА
Трябва да поговоря с Хорхе.
Той се заглежда към нея.
ИВАНОВ
Какъв шамар ти цапардоса Огнян.
ТОЧКА
Ще се оправя с това.
ИВАНОВ
Да, и фонтана хаби много вода.
От входа се чува звънкият глас на ХРИСИ – тъмно руса хубавелка в своята втора младост, облечена в кафява кадифена рокличка.
ХРИСИ
Ехоо, добро утро, Точка.
ТОЧКА
Добро утро, Хриси.
Двете не откъсват очи една от друга. ИВАНОВ забива поглед в земята.
ИВАНОВ
Е, аз ще ходя да си взема елека.
ИВАНОВ им обръща гръб и влиза във входа.
ХРИСИ
Какво си говориш с тоя досадник?
ТОЧКА
Аа, нищо.
ХРИСИ
Още ли се вози в 85 и говори
глупости?
ТОЧКА
Да, зад шофьора, кара рейса,
забавлява хората.
ХРИСИ
Обичаш мъже идиоти.
ТОЧКА
А ти?
ХРИСИ
Какво аз?
ТОЧКА
Ръкомахаш и скачат около теб.
ХРИСИ
Хаха, дива и буйна.
ТОЧКА
Да!
ХРИСИ
Не! Просто искам спокойствие.
ТОЧКА
Ами, успокой се.
ХРИСИ
Това правя.
ТОЧКА
Заблуждаваш противника.
Покрай тях минава ИВАНОВ, облечен в своя черен елек с жълти бродерии. Поглежда към тях със стиснати устни. Те избухват в смях.
ТОЧКА
Стига глупости, скъпа, трябва
да ходим на работа.
ХРИСИ
Дамм, хайде.
ЕКСТ. ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С БЛОКОВЕ - ДЕН
ХРИСИ и ТОЧКА вървят между блокове, полета, автомобили и трафопостове.
ТОЧКА
Абе, Хриси ...
ХРИСИ
Оу!
ТОЧКА
Накъде ги прати пощенските
гълъби тази сутрин?
ХРИСИ
Свет ги прати. Бил основал
служба за любовни писма.
ТОЧКА
Мамин златен!
ХРИСИ
Аха!
ИНТ. АВТОБУС ИКАРУС – НОЩ
В автобусът е светло и празно. Шофьорът кара бързо и всичко се тресе. ИВАНОВ е прегърнал група СКИНОВЕ. Пеят.
ИВАНОВ и СКИНОВЕ
Левски, Цска, Локо Пловдив, Етър,
всички ние пишки сме
диви със катетър!
СКИН от групичката отпива от бутилка ракия.
СКИН (Врещи.)
Как и ЦСКА сме пишки
бе, еее?!
Всички останали СКИНОВЕ поглеждат към ИВАНОВ.
ИНТ. СТАРА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА - ДЕН
Фоайе с увехнали цветя и портиер под луминесцентни лампи. Точка се изгубва в тъмен коридор с тапицирани врати, а Хриси – в стълбище с грозна мозайка.
ИНТ. КАБИНЕТ В ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ – ДЕН
Голямо и старо бюро поставено пред широко отворени прозорци. До вратата отсреща има малка масичка пред канапе. На едната стена има продълговата секция с папки, а на другата - грамота с медал в рамка. КОМИСАР КЕРЕЗОВ е дебел мъж с увиснала гуша, бузи на булдог и сенки под очите. Темето му е плешиво и неприкрито от фуражка. Униформата му е вехта. Полузаспал, той седи на стол зад бюрото и подпира шкембето си с бедра. През прозореца влита бял гълъб с прикачена за крачето му малка лилава торбичка и кацва на бюрото.
КЕРЕЗОВ
Ха!
КЕРЕЗОВ удря върху торбичката на бюрото с длан. Първоначално гълъбът не помръдва. После се опитва да излети. КЕРЕЗОВ държи торбичката.
КЕРЕЗОВ
Чекай бе, чекай!
Той успява да отвърже торбичката от крачето. Гълъбът излита през прозореца. Вътре в торбичката има огромен конус с ганджа и бележка: “Пет кинта мой”. Керезов отваря широко очите си.
КЕРЕЗОВ (Вика)
Милачкооов!
ИНТ. КАБИНЕТ В СТАРА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА - ДЕН
Бюро с огромен червен телефон с шайба и секция с разхвърляни шарени диплянки и малък принтер. На стената срещу бюрото има прозорец. Вратата е срещу секцията. Пред бюрото има прокъсан диван с малка масичка, на която има чашки със сок. ТОЧКА е зад бюрото. ИВАНОВ седи на дивана и говори бавно.
ИВАНОВ
Тъпо е да посещаваш купоните на хора,
които биха дошли на погребението ти.
Ами да, всички тези хора,
които познаваш от деца,
са станали различни,
скучни, никакви!
По-добре да си в блясъка
на светската суета с много алкохол,
дрешки и смешки, с изкуствена възбуда
и блянове за най-абсурдно бъдеще.
ТОЧКА зяпа телефона. ИВАНОВ спира да говори, за да си пийне от чашката със сок. После подновява речта си.
ИВАНОВ
Пет килограма физиономийки живец,
които ги няма, когато си мъртвец.
Но пък тогава в мрака над теб все
ще се усмихне някой отдавна забравен
юноша, позастарял, ако имаш късмет.
ЕКСТ. ПОКРИВ НА БЛОК – ДЕН
Свет стои прав на покрива пред преносим компютър и бутилка с бира, поставени на бетонен куб с неизвестна функция. Приключва разговор по телефона и затваря. Замята робата си на главата и започва да подскача с голото си тяло. Слабините му се веят, лицето му е закрито. Спира, маха робата от главата си и я спуска. Набира номер на телефона си.
СВЕТ
Ало, КК ни разкри, копеле!
ХОРХЕ
Какво е КК?
СВЕТ
Комисар Керезов бе, тъпак!
ХОРХЕ
Как?
СВЕТ
Не знам.
ХОРХЕ
Какво знаят?
СВЕТ
Не знам.
ХОРХЕ
Как разбра?
СВЕТ
Гонят гълъбите.
ХОРХЕ
Прибери ги!
СВЕТ
Не мога.
ЕКСТ. ПРЕДБЛОКОВО ПРОСТРАНСТВО – ДЕН
ХОРХЕ се разхожда по черен път, който минава пред поле с буйна растителност и блокове в далечината. Разговорът по телефона продължава.
ХОРХЕ
Защо?
СВЕТ
Ми летят?
ХОРХЕ
Какво правим?
СВЕТ
Разузнай при Точка и майка ми.
ХОРХЕ
Ок!
ИНТ. КАБИНЕТ В СТАРА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА - ДЕН
Телефонът на бюрото на ТОЧКА звъни със старовремска мощ. Точка вдига.
ХРИСИ
Ало, Точка, виждаш ли мъртвите
ми гълъби?
ТОЧКА
Какво?
Вратата се отваря и от нея се подава лицето на ХОРХЕ, без да влиза вътре.
ХОРХЕ
Аз съм Хорхе.
ИВАНОВ става от дивана.
ИВАНОВ
Влизай!
ХОРХЕ не помръдва от рамката на вратата.
ХОРХЕ
Аз съм Хорхе.
ТОЧКА слага ръка на слушалката и се обръща към него.
ТОЧКА
Навън валят ли мъртви гълъби?
ХОРХЕ
Да.
ИВАНОВ отива до прозореца.
ХОРХЕ
Не.
Телефонът на ХОРХЕ звъни. Той вдига.
ТОЧКА
Хорхе, я ела тук!
ХОРХЕ
Като разгонена гугутка, мога, да!
ТОЧКА
А?!
ХОРХЕ
Ааа, нищо, нищо!
ХОРХЕ изчезва от рамката на вратата. ИВАНОВ стои до прозореца и гледа през него.
ИВАНОВ
Навън става нещо.
ТОЧКА захвърля телефона и двамата с ИВАНОВ забързано излизат от кабинета.
ЕКСТ. ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С БЛОКОВЕ – ДЕН
На улицата пред административната сграда има група полицаи, които тичат и стрелят по летящи в небето разноцветни гълъби. Предвожда ги ОГНЯН. ТОЧКА и ИВАНОВ тичат хаотично между тях. ХРИСИ изостава малко и плаче. Трупове на застреляни птици удрят всички по главите. На балкона на една от сградите стърчи БАБА с крив нос и зачервени очи, облечена в зелен пеньоар. Тя размята рибарско кепче. Хваща един гълъб. Два етажа по-нагоре, от малък прозорец се подава ШАРО - младолик мъж с големи влажни черни очи, черни мустаци и боядисани в кестеняво чупливи къдрици.
ШАРО (Виейки)
Ооо, Хриси, последната сълза
е първата стъпка на любовта!
Един полицаи мята камък по него
ЕКСТ. ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С БЛОКОВЕ – ДЕН
СВЕТ тича през шарена детска площадка, разположена между няколко блока. Носи голямо диджериду и няколко малки лилави торбички. Засича ХОРХЕ и му дава диджеридуто.
СВЕТ
Почвай да свириш, бързо!
ХОРХЕ
Ако гепят коза на гълъбите, копеле ..
СВЕТ
Няма, тъпите куки не го събират.
СВЕТ размахва лилавите торбички пред ХОРХЕ
СВЕТ
Давай бързо, свири като гугутка.
Те са мъжкари, ще дойдат.
ЕКСТ. ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С БЛОКОВЕ – ДЕН
На улицата пред административната сграда, ТОЧКА се добира до ОГНЯН.
ТОЧКА
Какво правиш, спри, някой
ще пострада!
Огнян посяга да я удари, но спира, защото започва да се чува мощен звук от диджериду.
ОГНЯН (Вика силно)
Картечница, всички на земята!
Всички се хвърлят на земята. БАБАТА на балкона избухва в истеричен смях. ШАРО скача от прозореца и пада в храстите пред блока. Гълъбите отлитат нанякъде.
ЕКСТ. ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С БЛОКОВЕ – ДЕН
На детската площадка започват да кацат гълъби. ХОРХЕ свири, а СВЕТ се усмихва, докато събира торбичките от крачетата им. Скача след тях и ги гони в различни посоки. Накрая прави знак за спиране на музиката.
СВЕТ
Кратък “Джем Сешън” с
резултат 1,3 кг.
Няколко гълъба излитат. СВЕТ взима диджеридуто от ХОРХЕ и започва да тъпче лилавите торбички в него.
СВЕТ
Отивам да спра “Фейсбук”
офертата. Ти огледай за
торбички.
СВЕТ нарамва диджеридуто и се затичва в посоката, от която е дошъл. ХОРХЕ остава сам и бавно клати глава.
ХОРХЕ
Много яко свири, Хорхе, браво!
Въздиша и напуска площадката с провлачена походка.
ЕКСТ. ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С БЛОКОВЕ - ДЕН
На улицата пред административната сграда няколко полицаи ритат БАБАТА от балкона, която се е свила на земята. Всичко е осеяно с мъртви птици. ОГНЯН слага коляното си върху гърба на БАБАТА и й поставя белезници.
ОГНЯН
Джойнтче, а?
БАБАТА
Гълъб бе, гълъб, вечеря.
Останалите полицаи са се скупчили отстрани и гледат. ХОРХЕ минава покрай тях, взима една лилава торбичка от земята и изчезва нанякъде. ТОЧКА и ИВАНОВ оказват първа помощ на ШАРО. ХРИСИ механично поднася и отдръпва ръка от лицето му. В далечина на улицата се вижда човек облечен в оранжеви дрехи, който се навежда и изправя – събира нещо от земята. Появява се голяма полицейска кола, от която излиза КОМИСАР КЕРЕЗОВ.
КЕРЕЗОВ
Милачков, всички в Районното!
Един полицай се запътва към ШАРО.
КЕРЕЗОВ
Не, не, без онази пихтия в
храстите!
ИНТ. АВТОБУС ИКАРУС – НОЩ
ИВАНОВ се е настанил на седалката зад шофьорската кабинка. През прозорците от едната страна на автобуса се виждат комините на ТЕЦ София. По тях има множество червени сигнални светлинки. ИВАНОВ се е обърнал към седналите зад него пътници и им говори със спокоен равен глас.
ИВАНОВ
ТЕЦ София има три турбини по
25 мегавата и една голяма –
50 мегавата.
Някои го слушат с усмивка, други са намръщени.
ИНТ. КАБИНЕТ В ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ – ДЕН
Керезов седи зад бюрото си. На малката масичка срещу него има СЕКРЕТАРКА и телефон, който звъни веднага щом тя затвори.
СЕКРЕТАРКА (С ръка на слушалката.)
От вестник “Синигер” ...
КЕРЕЗОВ (Със знак към главата.)
Абе ти, луда ли си?!
СЕКРЕТАРКАТА затваря и вдига отново.
СЕКРЕТАРКА (С ръка на слушалката.)
Министър Игнатов.
КЕРЕЗОВ
Няма ме!
Влиза ОГНЯН. КЕРЕЗОВ се обръща към него.
КЕРЕЗОВ
Въведете тези от блок 414!
ОГНЯН излиза.
СЕКРЕТАРКА (С ръка на слушалката.)
Майната им на зелените!
КЕРЕЗОВ (С усмивка.)
Хаха, е това, ако не е кмета!
Влиза ОГНЯН с ХРИСИ, ТОЧКА и ИВАНОВ. КЕРЕЗОВ прави знак на СЕКРЕТАРКАТА да излезе и се обръща към ХРИСИ.
КЕРЕЗОВ
Вие ли сте собственичката?
ХРИСИ
Убийци!
КЕРЕЗОВ
А това?!
Той посочва към двете лилави торбички на масата.
ОГНЯН
Пет кинта, мой.
Всички го поглеждат. Той оставя малката бележка, която е прочел на бюрото. Взима другата.
ОГНЯН
Пафкай, писна ми от теб!
КЕРЕЗОВ (Силно.)
Познато, а?
ХРИСИ
Луди убийци!
КЕРЕЗОВ (С удар по масата.)
Тишина! Знаете ли какво
пренасят вашите гълъби?!
ХРИСИ
Любовни писма.
КЕРЕЗОВ
Какви любовни писма?
ХРИСИ
Мили.
КЕРЕЗОВ
Вие сте наркотрафикант!
ХРИСИ
А вие, идиот!
КЕРЕЗОВ
Отведете тази жена!
ОГНЯН извежда ХРИСИ. Тя не плаче и не поглежда към никого. В кабинета остават КЕРЕЗОВ, ТОЧКА и ИВАНОВ.
ТОЧКА
Какъв, смятате, е случаят?
КЕРЕЗОВ (С навирена брадичка.)
Вашата съседка продава марихуана с
пощенските си гълъби.
В кабинета се завръща ОГНЯН.
КЕРЕЗОВ
И ще си понесе наказателната
отговорност.
ТОЧКА
Невъзможно!
КЕРЕЗОВ (С жест към торбичките)
Сигурно! Ето ...
ИВАНОВ
Вижте, мисля, че Вие избихте
цяла птича София.
ОГНЯН (С щракване на пръсти.)
Когато законът го изисква!
ТОЧКА
Но откъде знаете кой гълъб
на кого е?
ИВАНОВ
А и две торбички не са
престъпна схема.
КЕРЕЗОВ
Тишина! Имаме си методи.
Милачков, изведи ги!
ОГНЯН повежда ТОЧКА и ИВАНОВ към вратата. Отваря я, но през нея връхлитат пъпчив ДЪЛГУЧ с микрофон, ококорен БРАДАТКО с камера и ШИШКО с малко осветление. Започват да разполагат техника и осветление, без да кажат нищо. Бързат. Размахват светломер пред лицето на КЕРЕЗОВ. Всички останали ги гледат неподвижно. КЕРЕЗОВ става.
КЕРЕЗОВ (Крещи.)
Кои сте вие, какво правите?!
ШИШКО
От телевизията, чичи.
КЕРЕЗОВ
Как влязохте тук?
Милачков, сложи ги в ареста!
ДЪЛГУЧ
Споко, чичи, Топузов ни праща.
КЕРЕЗОВ (Тихо)
О!
ШИШКО
Гълъбите наркотрафиканти
са провокация на опозицията.
КЕРЕЗОВ
Аха!
Почесва се по брадата с поглед надолу.
КЕРЕЗОВ
Милачков, изведете гражданите!
ОГНЯН
Слушам!
ЕКСТ. ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С БЛОКОВЕ - ДЕН
ИВАНОВ, ТОЧКА и ХРИСИ стоят на улицата пред Районното. ТОЧКА слага ръка на рамото на ХРИСИ.
ТОЧКА
Не се притеснявай, всичко е
наред.
ХРИСИ
Ами Свет?!
ТОЧКА
Те забъркаха друга каша,
спокойно.
Покрай тях минава раздрънкан “Икарус” с номер 85. ИВАНОВ се заглежда след него.
ИВАНОВ
Аз ще отида да покарам рейса.
ЕКСТ. ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С БЛОКОВЕ - ДЕН
ХРИСИ и ТОЧКА вървят между блокове, полета, автомобили и трафопостове. Мълчаливо гледат в различни посоки.
ЕКСТ. ПЛАНИНА ВИТОША – ДЕН
Слънцето залязва. СВЕТ и ХОРХЕ наблюдават разпрострения в котловината град. Телефонът на СВЕТ звъни, той вдига, слуша и се усмихва. Затваря, без да каже нищо и се обръща към ХОРХЕ.
СВЕТ
По новините са съобщили,
че случаят с гълъбите
наркотрафиканти е провокация
на опозицията.
ХОРХЕ
А!
СВЕТ
Явно това е по-важно от нас.
ХОРХЕ
Слава богу!
СВЕТ
А, те и без това ни изпуснаха.
ХОРХЕ
Така е, да, но прибраха онзи
бабушкерски урод, а и щяха да
тормозят майка ти.
СВЕТ
Аха, уф, трябва поне да й
купим гълъби!
ХОРХЕ
С какво?
СВЕТ
Ами, можем да снимаме
една лекичка еротика
за Интернет.
ХОРХЕ
Мислиш ли?
СВЕТ
Ами да, какво може да стане?
THE END
FADE OUT
